Организиран психотерор

Психотерор (тихо убийство) или организиран психически тормоз (на английски Gang Stalking/Organized stalking) е форма на социална изолация и психически тормоз обхващащ всички аспекти на човешкия живот (социален, трудов, интимен).

Извършва се чрез серия от предварително обмислени действия на нападки, извършени групово и според план основан на наблюдение, лоши шеги, внушения, злепоставяне, клюки, клевети, социална изолация, унижение, измама и манипулация.

Понякога психотерора се нарича „криминално преследване”. Криминалното преследване, включително дебненето е вид престъпление. Докато много от престъпленията се определят чрез определен вид поведение, което може да се докаже с ясни доказателства (убийство, нападение, и т. н.), криминалното преследване се състои от определен тип поведение, което продължава дълго време и причинява стрес и страх в жертвите (мишени), които се страхуват за сигурността си, макар че вредата не винаги е физическа.

За разлика от ситуациите на „обикновен” психически тормоз, в които само един човек тормози друг, прихотерорът се упражнява от група хора, които продължават тормоза, благодарение на следните методи:

–          Физически тормоз или дебнене
–          Индиректни нападки на мишената
–          Повреда на личната и собственост
–          Обществена и професионална дискредитация

Става въпрос за серия от враждебни действия, които имат за цел да разрушат живота на човек и това често се постига.

За да бъдат определени инцидентите, от които страда мишената, като атаки, тези инциденти трябва да се повтарят ежедневно. Така вече не се смятат за обикновени битови инциденти. Този процес е познат като „сенсибилизация на мишената” (повишение на чувствителността на нервните центрове, под влиянието на дразнител) в присъствието на натрапници.

На английски се използват много термини когато се говори за психотерор.

Някои от тях са: community-based harassment, covert harassment, organized stalking, group stalking, gang stalking, cause-stalking, vengeance stalking, vigilante-style stalking.

Психотерорът е форма на психологическа война, която има за цел да съсипе и разруши моралът и принципите на мишената. Натрапници упражняващи този вид насилие се чувстват като хора “без власт” и групата, която напада, им дава тази власт.

Кибертормоз

Голямата част от жертвите на психотерора усещат, че действията им в интернет са следени. Често губят писма, които не пристигат или не получават, постоянно имат вируси в компютрите, въпреки че вземат предпазни мерки, за да ги избегнат.

Според Уикипедия, кибертормозът е употребата на електронна информация и средства на комуникация като електронна поща, социални мрежи, блогове, чат, текстови съобщения, мобилни телефони и опозоряващи сайтове, за нападение на личност или група от хора чрез лични атаки или други средства.

Кибертормозът е доброволен и включва повтарящи се атаки и заплахи чрез електронния текст. Кибертормозът има за цел да причини емоционална травма, тревожност, тъга и избора на средствата за комуникация са без значение.

В какво се състои психотерора?

След дефиницията за психотерора е необходимо да се разбере как се извършва, в какво се състои, какъв вид конкретни действия се извършват на един човек, за да счита, че е тормозен от организация.

Ключовата част, която трябва да разберем, за да можем да помогнем на жертвите на психотерора е, че това е серия от прикрити нападателни действия. Не съществува тормоз без системни нападателни действия. Не можем да говорим само за едно враждебно действие, нито да го разкрием като психотерор, ако не разберем, че мишената преживява ежедневно цяла серия от враждебни действия, нападки, наблюдение и заплашване с цел да я безпокоят, сплашат и отслабят физическото и психическото и съпротивление.

Да представим серия от общи примери, методи, тактики за враждебни действия, предоставени от много от мишените на психотерор, като изясним, че психотерора не се ограничава конкретно до тези действия, нито иползва тези задължително:

Методи на психотерор

Газена лампа/психологически нападки

Споменаване на определени изречения или думи, казани нарочно от непознати когато се намират близо до мишената, двойнствения смисъл на комуникацията и употребата на начини за общуване между редовете. Често се използва извратено директно общуване, изкривяване, деформиране на значението на думите, лъжи, използване  на сарказъм, подигравка, неуважение, парадокс, и т. н.

Да правиш „газена лампа” на някого означава да използваш двойнствен смисъл, да го накараш да се колебае и обърка, за да загуби доверие в себе си. Това е още един начин при психотерора, който е ясно свързан с психологическия тормоз. Има за цел да накара жертвата да повярва, че заключенията или дедукциите и са винаги неправилни.

Да правиш „газена лампа” на някого означава да го убедиш, че възприятието му за истинността на фактите и личните отношения е грешна и измамна за него самия. Да отречеш, че случилото се не е било, да го убедиш, че това което е направено и казано, всъщност не е нито казано, нито направено, да го обвиниш, че е забравил действително случилото се, да създадеш проблеми и да подхраниш подозренията му, да бъдат изопачени думите му, да интерпретира винаги грешно казаното или видяното, да се деформират думите и намеренията му, никога да не е прав, да му се внуши, че си въобразява несъществуващи врагове, че постоянно лъже без да иска.

За този, който знае как да използва описаните по-горе техники срещу някого (а случаите изобщо не са редки), това е един много ефикасен метод да се манипулира поведението на човек, както си пожелае, да бъде лишен от воля, за да стане господар на жертвата и да я превърне в роб.

Ето някои примери:

–          Влизане в жилището на мишената и преместване на мебели или предмети
–          Кражба на малки предмети и връщането им след няколко дни
–          Смяна на дреха на мишената, с дреха, приличаща на същата (когато е във фитнеса например)

Уличен театър

Този термин означава форма на преследване, чрез която натрапниците представят пародия, вид театрална пиеса, предназначена да обезпокои, нападне или обиди даден човек. Тази „пародия” може да бъде представена в интернет (кибертормоз), на улицата, дори и на празник.

Актьорите, диалозите и сюжета на подобна пародия се основава на лични данни за мишената или факти, свързани с личния и живот, недостатъците, работата, разговорите,  интимното и минало, и т. н.

Целта е да се причини травма на този човек и/или да се промени поведението му.

Заглаждане на ливадата, трудно да доказване

Става въпрос за доказателство за заглаждане на ливадата чрез саботаж на малки лични предмети на мишената или разместването им. Мишената ще намери, че изчезват лични предмети и отново се появяват след няколко дни или просто ги намира на различни места, на които не ги е оставила. Последният пример обяснява  намерението да се направи „газена лампа”, която има за цел да накара мишената да вярва, че възприятията и за реалността я мамят.

Заглаждането на ливада в психотерора има различни цели:

–  газена лампа
–  събиране на информация за мишената
–  нахлуване в личното и пространство, събиране на лични данни или лична информация, които ще се използват по-късно в бъдещи атаки

Открито наблюдение

Причината, поради която наблюдението на мишената не е прикрито се дължи на това, че самото наблюдение е вид тормоз. Има много начини да съобщиш на преследвания човек, че е под наблюдение 24 часа на ден, където и да отиде.

Простото и на пръв поглед невинно участие на съседи, които излизат и влизат винаги в същите часове и в точния момент, в който го прави и мишената не е нищо повече от психотерор от неприкрито наблюдение.

За да считаме даден факт за психотерор по обективен начин, мишената обикновено „импровизира” излизането и влизането в дома си, които продължават да „съвпадат” с тези на съседите, доказвайки съзнателното или несъзнателно участие на обществото в психотерора.

Като казваме „съзнателно или несъзнателно”, имаме предвид факта, че много от натрапниците в психотерора (съседи на мишената, част от обществото) не знаят точно какво правят, а следват указания, без да оценят какво значение има изпълнението на тези указания.

Скрито наблюдение

Чрез инсталацията на уреди за наблюдение, камери или микрофони. В зависимост от типа на психотерора, технологията, която ще се използва при скритото наблюдение е повече или по-малко напреднала. Има случаи, в които телефоните на мишената са подслушвани и действията и в интернет, наблюдавани.

Един от уредите, които се използват за наблюдение е визьора:

Индиректни заплахи

Един пример за индиректна заплаха е повтарянето на коментари, изречения и/или въпроси, които са на пръв поглед случайни и незначителни и са свързани с превозното и средство. В период от няколко седмици, мишената се среща с хора, които учтиво ще и зададат въпрос, относно мотоциклета и, ще го направят може би докато се приготвя за тръгване, докато паркира или спре на светофар. Въпросите ще имат за цел да „вдъхнат страх или тревога” относно сигурността на превозното средство или относно възможността за инцидент с мотоциклета, но изглеждат като обикновени, случайни разговори с любезни непознати.

Целта на този тип общуване е да внуши страх в мишената. Заплахата или страха, свързани с превозни средства също така може да се свързва с измислени ситуации, за да се създаде напрежение, например, измислено преследване:

През нощта, мишената се отправя към дома си с мотоциклет и пътуването продължава 15 минути. Друг моторист я следва явно (кара до нея или включително я гледа докато кара със същата скорост). Като стигне до дестинацията си, мишената паркира и наблюдава, че моториста също паркира на няколко метра от нея. Мотористът/преследвачът слиза от мотоциклета и се отправя към мишената.

До тук описаната случка е ясен пример за сплашване, обаче следва развръзката. Мотористът/преследвачът говори с мишената, казва и че я е объркал с друг човек и след това се извинява учтиво, че я е уплашил.

Извършват се много други атаки чрез преследване докато мишената шофира и често няма никакво общуване, а само визуални симулации за преследване, например, мишената е преследвана от същото превозно средство, три пъти през един и същ ден, в различни места на града.

Саботаж и разрушаване на лични отношения и социално обкръжение

Чрез клевета, злословие и злепоставяне –  психическо сплашване и пренебрежение чрез, погледнато отстрани, невинни действия

Натрапниците ще се опитат да привлекат вниманието на мишените с предизвикателни погледи, „случайни” блъскания или обидни коментари, насочени към мишената.

На английски, термин с името Anchoring(закотвяне) е пряко свързан с психотерора, тъй като може да се използва като метод за кондициониране.

Закотвянето е термин, използван в психологията, който описва общата тенденция на човешките същества да се доверяват прекалено или „да закотвят” характерна черта или определена информация когато взимат решения.

Когато това свързване или котва не е предизвикано от нас, а от чужди източници (психотерор), кондиционирането е осигурено.

Пример:

Винаги когато мишената се насочва към обществено място се среща с хора, които и показват химикал и се държат пренебрежително, ядосани са и дори изразяват омраза. Мишената не познава тези хора. Ако това действие с един обикновен предмет като химикалка се повтаря дни наред, седмици или месеци, най-накрая мишената ще започне да изпитва страх от химикалки. В този случай, химикалката е котвата, която предизвиква състояние на страх. Това „психологическо упражнение” може да се направи с всеки предмет, мобилен телефон, лаптоп, цветове или каквото и да било.

Целта е да се провокират отрицателни чувства по изкуствен начин чрез психологически метод.

Фалшиви досиета

Много мишени са подали оплакване за клевета и злословене за фалшиви досиета, които са показвани на приятели, роднини, съседи, включително продавачи или познати, с които мишената има взаимоотношения. Тези досиета са показвани и никога давани, използват се за да подкрепят с „доказателства” полуистините, лъжите и клеветите по адрес на мишената. Тези фалшиви досиета могат да съдържат снимки на мишената или невярна информация относно престъпление, в което тя се обвинява и поради което е „разследвана”. Обикновено информацията е убедителна и предизвиква негативни реакции към мишената от страна на обществото, приятелите и семейството и.

Изолация

Друга цел на психотерора е изолацията на мишената. Да се изолира мишената, като постепенно се отдалечи от приятели, семейство, колеги, интимни партньори. Използват се много методи: лъжи, обиди, злепоставяне. Пример за това е да се свържат с приятели на мишената, карайки ги да мислят, че мишената говори лошо за тях зад гърба им или се опитва да се възползва от тях.

Отворена поща

Това са друг вид инциденти, от които често се оплакват много мишени: намират отворена лична и поверителна поща в техните пощенски кутии или понякога тя пристига със закъснение, което и нанася щета.

Имитиране

Психологическа атака, използвана в действията на психотерор. Примери: хора, които се обличат по същия начин, по който и мишената, хора, имитиращи поведението или фрази, казани от мишената на обществени места.

Последици за мишените

Заради серията от враждебни действия и продължителността на психотерора (може да продължи години), физическите и психически последици върху мишените могат да причинят сериозни травми.

Психическите последици включват:

–          Сериозна депресия, с тенденция към самоубийство
–          Разрушаване на самочувствието
–          Загуба на доверие
–          Загуба на интерес
–          Постепенна социална изолация
–          Продължителен пост-травматичен стрес

Други последици са:

–          разваляне на лични взаимоотношения
–          липса на средства да се издържа (мишената не може да си намери работа, а дори и да си намери, бързо я уволняват)
–          загуба на собственост, заради липса на доходи
–          парични загуби, дължащи се на продължителни поправки на превозни средства и други щети и повреди
–          загуба на уважение от приятели и роднини
–          здравословни проблеми вследствие на стрес
–          мишената може да бъде обявена за „параноик, психично болен, луд”
–          психически травми
–          чувство на вина
–          тенденция за минимизиране влиянието на психотерора
–          интерпретация на психотерора като „лични неща”
–          чувство на предаденост
–          тревожност и страх заради непредвидимото поведение на натрапниците
–          чувство на празнина и безпомощност. Неспособност да се управлява собствения живот.
–          липса на доверие в полицията, което ги кара да не подават жалби
–          парализиране: много мишени вярват, че поведението на натрапниците не е престъпно
–          отричане или срам

Много мишени говорят за преживяванията си като „насилие”, емоционалните състояния между натрапника и мишената на психотерор са много подобни на тези при престъпление като насилие.

Отсносно психическите болести

Не е нужно да се казва, че съществува паралелизъм между мишените на психотерора и невинните случаи на „параноя”. Този паралелизъм затруднява много лекари и обществото (дори някои мишени) да установят истинността на определен случай.

Когато обаче ситуацията се проучи в цялост, а не само като отделни инциденти и извън контекст, всички атаки на мишените на психотерора са систематични и имат връзка помежду си.

Без да се вземе предвид разказа на определена жертва и анализирайки ситуацията без паниката и тревогата, които обикновено придружават първите фази на психотерор, разликата между този вид ситуации и психическо заболяване, може да не е много очевидна първоначално.

Когато търсят професионална помощ, много мишени изпитват това, което на английски се нарича „Martha Mitchell Effect” (Ефектът на Марта Мичъл)

Понякога се появяват случаи, които са невероятни и са диагностицирани грешно като симптоми на психически болести.

Марта Мичъл, съпруга на американския министър на правосъдието, е подавала жалби за корупция в Белия Дом на Никсън. Първоначално са били подценени и сметнати за параноидни мисли, докато по-късно са доказани и проверени, благодарение на разследването Уотъргейт.

Споменатите примери доказват, че патологичната параноя може да се основава на грешка или неспособност да се провери дали действително случилите се събития са станали, без значение колко невероятно могат да изглеждат на психиатрите/психолозите.

По разбираеми и очевидни причини, лекарите не се опитват да докажат валидността на оплакванията за преследване или тормоз и без това доказателство, пациента може да бъде обявен за параноик когато се оплаче от организиран психически тормоз.

Това е битката, която трябва да водят мишените.

Защо на мен?

Несъмнено това е един от въпросите, които най-често си задава мишената. Причините, поради които една мишена е нападана психически и групово могат да бъдат няколко. Ето някои от тях:

–          отмъщение за действителна или въображаема обида
–          заглушаване на разобличители или отърване от определен човек като изкупителна жертва в търговския свят
–          да се открадне интелектуална собственост на мишената
–          защото е избрана като опитно зайче за медицинско и психологическо изследване
–          защото перверзията, воайорството и садизма имат нужда от жертви, които да бъдат манипулирани с на пръв поглед невидими методи на тормоз

Дейността на групите за психотерор е много подобна на други екстремистки групировки. Според Дейвид Лоусън, автор на „Terrorist Stalking in America” (Терористичен тормоз в Америка), тези методи на тормоз са проектирани според методите, използвани от Ку Клус Клан и са усъвършенствани десетилетия наред.

Много мишени виждат идеята за отмъщение като възможна причина за психотерора, на който са подложени.

Жертвите са избирани, защото някой вярва, че „заслужават урок”. Но уроците са винаги жестоки и натрапниците се измъкват, оставайки анонимни.

Това престъпно деяние вдъхновява и дава власт на натрапниците да продължават да я упражняват.

Важно е да се изясни, че преследвачите/натрапниците не са тези, които започват психотерора, а тези, които са използвани от човек или организация за да го извършват.

Най-често тези натрапници биват:

–          бивши престъпници, очакващи облаги от властта
–          членове на секти и по-конкретно масонството
–          пенсионирани военни
–          бивши агенти на държавна сигурност
–          наркомани
–          хора със садистични отклонения, в това число и учени

Натрапниците не познават мишената лично.

Кой стои зад психотерора?

За осъществяването на тези скъпоструващи операции, които продължават с години, са необходими огромни средства, с които разполага единствено държавата. Тайните служби от години елиминират хора и експериментират върху тях своите оръжия и манипулативни техники. Подобни програми се осъществяват в целия свят. Пример за такива са COINTELPRO, MK-ULTRA, Buzzsaw.

Докато някой предоставя средства и материални облаги, никой няма да постави под въпрос невинността на един човек, който се използва като изкупителна жертва или опитно зайче. Без съмнение, психотерора е най-чистия начин да се премахне някой и само тези агенции имат достъп до необходимите икономически ресурси и оборудване, за да се осъществи психотерор срещу даден човек.

В следното видео е направена демонстрация колко лесно могат да се вербуват хора за участие в психотерор