Учени, занимаващи се с контрол на съзнанието твърдят, че могат да го изключат

Широка гама от техники за пряк контрол на съзнанието се представят като последствие от инвестициите на правителството чрез американския Проект BRAIN и европейския му двойник – Проекта Human Brain – общо, хиляди милиони долари са били похарчени за да се дешифрира това, което ни кара да функционираме и ни показва как да го променим.

Дават ни се устройствата, които създават интерфейс мозък-компютър, магнитната манипулация чрез „невронен прах“, много мощни лазери, използващи снопове светлина извън черепа, имплантирайки и изтривайки спомени и дори директно натоварвайки съдържанието на мозъка ни.

Въпреки всичко това, някои са настоявали, че мозъкът не е съвестта, следователно винаги има интегрирана защита, за да може съвестният мозък да въздигне, за да отблъсне външните атаки.

Невроучените, обаче, сега твърдят за пръв път, че са намерили абсолютно доказателство, че съвестта е напълно зависима от структурата на мозъка. Фактически може да бъде идентифицирана като прекъсвач за буквално включено/изключено, който може да бъде докоснат физически от електрическата стимулация, затваряйки по този начин цялото съзнание за един миг.

brain67_01_small

Ето някои ключови пасажи от техните находки:

В едно изследване публикувано миналата седмица, Мохамад Коубейси в Университета Джордж Вашингтон във Вашингтон ДС и колегите му описват как са се уредили, за да променят съзнанието на една жена включвайки и изключвайки чрез стимулацията на клауструма й.

Жената има епилепсия, заради което екипът е използвал дълбоки мозъчни електроди, за да запише сигнали от различни региони на мозъка, за да провери откъде са атаките й. Един електрод е бил поставен от страната на клауструма, област, която никога преди това не е била стимулирана.

Когато екипът е засякъл зоната с високочестотни електрически импулси, жената е изгубила съзнание. Спряла е да чете и се е вторачила в пространството, не е отговаряла на звуковите или образните заповеди и дишането й се е забавило. Веднага щом стимулацията е спряла, тя веднага е възстановила съзнание без никакъв спомен за събитието.

Същото се е случвало винаги когато областта, която е била стимулирана през двата дни на експерименти (Епилепсия и Поведение, електрическата стимулация на малка област от мозъка обратимо променя съзнанието).

За да потвърди, че са засягали съвестта на жената, а не само способността й да говори или да се движи, екипът я е помолил да повтори думата „къща“ или да щрака с пръсти преди да започне стимулацията.

Ако стимулацията е препречвала регион от мозъка, отговорен за движението или езика, тя е щяла да спре да се движи или да говори почти незабавно. Обратно, тя е говорила малко по-меко или движейки се все по-малко докато е изпаднала в безсъзнание.

Тъй като не е имало никакъв сигнал за епилептична мозъчна активност по време на или след стимулацията, екипът е сигурен, че не е бил вторичен ефект на една конвулсия.

Коубейси мисли, че резултатите фактически предлагат, че региона на клауструма играе фундаментална роля в развитието на съзнателното преживяване.

Не би могло да се съпостави с кола“, казва.

„Една кола на пътя има много части, които улесняват движението й – газта, трансмисията, мотора – но има само едно място където се завърта ключа и всичко се включва и работи заедно.

Така докато съзнанието е сложен процес, създаден чрез много структури и мрежи – е възможно да сме намерили ключа“.

Преподавателката по невронаука Анил Сет е тази, която моли за разум по отношение на ваденето на изводи от само един пациент, който вече е имал органична недостатъчност.

Въпреки това клауструмът е бил точната област, която Франсис Крик (който е идентифицирал структурата на ДНК) и колегата му Кристоф Кох са се били съсредоточили през 2005 г.

Макар че Крик сега е починал, Кох е резюмирал важността на подобни находки.

„На последно място, ако знаем как се създава съвестта и кои части от мозъка са включени, тогава можем да разберем кой я има и кой не“ – казва Кох.

Роботите имат ли я? Ембрионите имат ли я? Може би я имат една котка или едно куче или един червей? Това изследване е невероятно любопитно, но е само една тухла в голямата сграда на съвестта, която се опитваме да построим.“

Това е типичният научен редукционизъм, който намира тези аргументи привлекателни, както Коубейси е казал, че човешкият организъм би се наподобил на кола, притежавайки подобен превключвател за включване, за да задвижи всички части – клауструма. Както и една машина, съвестта тогава също може да бъде построена физически – или разрушена.

Други като изследователя Джон Рапопорт виждат лъжлива логика, интегрирана в конвенционалната научна мисъл, защото вече приемат това, което се опитват да докажат – че мястото на съвестта е в някакво място на мозъка и не би могло да бъде нематериално.

И въпреки това, една широка част на научно и духовно изследване са,

– честотите
– холограмата
– квантума
– пространствената природа на вселената,
… изглежда предполага, че човешката съвест почти сигурно е нематериална или поне и двете неща:

Тъй като конвенционалните учени продължават да дълбаят още във функционирането на това, което предполагат, че е човешка машина, като ни нарязват на все по-малки части, те признават, че има нещо специално в проводник, който кара всичко да функционира.

Ако този проводник оркестрира отвътре, тогава може да се замени чрез прекия контрол на съзнанието.

Ако идва отвън, е свободен да броди и да комуникира през всички времена и всички пространства и да бъде свободен завинаги от всички опити да построи желаните от технократите материални затвори.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s