Много хора премълчават насилието от страх да не загубят работата си

Психиатърката Мари-Франс Хиригойен, главен виновник за няколко законодателни промени във Франция за контрол върху ситуации на тормоз, се връща на позицията си, за да насочи вниманието към насилието срещу най-слабите.

Психиатърката Мари-Франс Хиригойен е цяло светилище в областта си и в страната си, Франция, където преди години стана известна като разобличи така наречения „морален тормоз“ и с това разпространи съществуването на проблем, от който са страдали мълчешком хиляди хора. Години, посветени на това да се разберат трудностите на пациентите й са донесли на тази експертка опит, от който вече се възползва години наред и благодарение на който публикува първата си книга „Моралния тормоз“. Също така насърчава няколко законодателни промени във Франция, за да установи граници на този вид манипулации. Сега, след години на успехи в тази област, известната психиатърка публикува ново изследване, „Насилие на слабостта“ (изд. Паидос) в която обръща внимание на случаите на насилие срещу най-безпомощните. ABC говори с нея за да се запознае в какво се състои този феномен и как можем да го избегнем:

– Насилието на слабостта е проблем с трудно признание, тъй като може да се обърка с други видове поведение и по този начин да не го разпознаем. Кои са те?

Изобщо не е лесно да се идентифицира ситуация на насилие към слабия, защото обикновено тя се крие зад маската на вежливост, внимание към другия и дори на любов с фрази от типа: „аз съм единствения човек, на когото можеш да разчиташ“.

– Това може да накара жертвата да приеме този вид поведение като нормално и да не се съобрази, че е обект на насилие. Има ли начин да разберем, че се възползват от нас?

В по-голямата част от времето, човекът подложен на насилие не съзнава какво се случва тъй като се намира в състояние на объркване и няма средства да излезе от тази ситуация. Така има усещането, че е паднал в собствения си капан и дори трети човек да го предупреди, ще си помисли, че няма никакъв проблем. За съжаление този който страда от този тормоз се „събужда“ когато вече е прекалено късно.

– За съжаление много случаи на тормоз, които познаваме са срещу жените… мислите ли че все още има прекалено много жени, които понасят тази ситуация, защото я мислят за нормална?

Има жени, които са жертви на този вид тормоз през целия си живот. Става дума за незадоволени жени, които гаснат, които дори могат да се разболеят или депресират, но нямат необходимата енергия да рискуват да се опълчат, за да се освободят от ситуация на доминантност.

– Какви психологически последици могат да останат у човек, който е преживял подобни ситуации през детството си?

Когато дете е обект на тормоз или манипулация през детството си, съществува риск, че като порасне на свой ред ще това насилие ще стане част от поведението му на което е било жертва. Въпреки това ако е търпяло частично насилие от един от неговите родители също така може да раздели поведението си на две части … една от тях очевидно нормална, адаптирана и друга, малтретирана, скрита.

– В книгата си говорите за финансов тормоз срещу най-слабите, които за нещастие са и най-често срещаните. Можем ли да се предпазим от това?

За да избегнем финансовия тормоз или измамите, преди да вземем решение трябва да изчакаме един момент, да помислим спокойно за това което правим и да го коментираме с някой доверен човек. Що се отнася до най- възрастните, много е важно да не взимат решенията си сами и някой добросъвестен близък да може да ги насочва, без да им налага гледната си точка.

– Има ли често срещани характеристики на онези, които се възползват от най-слабите?

Макар че в конкретни моменти всички можем да използваме порочни маневри за да се защитим, истинските манипулатори са „моралните перверзници“, които имат общи характеристики: мегаломания, обаяние, лъжи, използване на останалите за собствена облага и тотална липса на скрупули. Много хора премълчават насилието от страх да изгубят работата си“ Мари -Франс Хиригойен

– А този който злоупотребява…винаги ли го прави нарочно?

Да. Манипулаторите много добре знаят какво правят. Знаят, че отиват прекалено далеч, или пък изобщо не ги интересува, тъй като не ги е грижа за страданието на останалите.

– В професионалната сфера, сегашната икономическа конюнктура ли ни е направила по-уязвими, за да търпим насилие на нашето работно място?

В тази област е под въпрос дали насилието от слабост или от власт са се умножили така както и ситуациите на психически тормоз в работата. Това се предизвиква особено от определени модели на фирмено ръководене, които, по определен начин образуват в себе си насилие срещу слабите. Ограничава се до кандидати за едно работно място, като им се обещава, че няма да се запълни, използват се хора като пешки, от които може да се нуждаят без никакви скрупули когато вече няма нужда от тях… Разбира се, този вид ситуации са станали сериозни с настъпването на икономическата криза, тъй като хората се подлагат на тях още повече от страх да не изгубят работата си.

– Какво трябва да направим тогава?

Не винаги е лесно да се защитиш, но да, би била нужна повече смелост, по-голяма солидарност… Работата е там, че точно един от методите на някои фирми се състои в това да изолират хората и да се разделят за да постигнат по-добре целите си.

– Всички сме по-уязвими по време на криза…

Разбира се, икономическата криза, която преживява Испания може да подведе определени хора да се опитат да се възползват и да манипулират останалите. Въпреки това мисля че икономическата ситуация и неблагоприятните времена също ни дават възможността да реагираме и да бъдем по-силни.

– Коя е най-лошата страна на насилието над слабостта?

Тази, която се извършва срещу деца. В контекст на разделяне на родителите, децата, които са манипулирани от един от тях могат да отхвърлят другия. В този случай детето е обусловено да се превърне на свой ред в манипулатор в бъдеще.

– Социалния контекст ли е този, от който зависи в по-голяма или в по-малка степен насилието над най-слабите?

Насилието винаги е съществувало, но в последните години се е увеличило доста. Интернет ни създава илюзия,
че всичко може да стане възможно когато искаме и по начина по който искаме, заради което отхвърляме всякакви граници. С агенциите за комуникация и появяването на маркетинга, манипулацията се е професионализирала и сега чертите, които оформят характера на моралната перверзия също са важни критерии за успеха.

Източник: ABC

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s