Съвети към жертвите на училищен тормоз

Ако си жертва: Не се предавай! Има начини да се спре тормоза.

Следват някои съвети, които дават резултати в ситуациите на училищен тормоз.

1. Трябва да си много наясно със следното:

– Училищният тормоз е винаги несправедлив
– Имаш пълното право на света, ако мислиш, че това, което ти причиняват е лошо
– Имаш пълното право на света да изискаш от преподавателите да те предпазят
– Имаш пълното право на света да изискаш учениците да спрат да те малтретират
– Имаш пълното право на света да се защитиш (Но се опитай да не стигаш до нивото на натрапниците. Не позволявай да те направят лош)
– Учителите би трябвало да накажат и смъмрят децата, които тормозят и ако не го правят, тогава действат лошо.
– Имаш право да разкажеш на родителите ти, на учителите ти или на други деца. Тези, които би трябвало да се засрамят са децата, които те тормозят.

2. Да проговориш

Ако още не си го направил, разкажи го на родителите ти. Само ако разкажеш, ще могат да ти помогнат, да те разберат и да те защитят.

Понякога момчетата и момичетата, които са тормозени не искат да разкажат вкъщи това, което им се случва. Това може да се случи от срам или от страх. Като жертва може да те е страх родителите ти да говорят с учителите и проблема да се влоши. Може би се страхуваш да те нарекат доносник в училище или дори може да са те заплашили да ти сторят нещо лошо, ако го разкажеш.

И в двата случая за да спре тормоза, трябва да проговориш. Запомни, че ако го запазиш в тайна ще правиш точно това, което натрапниците искат, тъй като няма да има кой да ти помогне.

Когато в училище ти сторят нещо лошо, отиди при учителите си. Може натрапниците ти да те нарекат доносник. Но ако не го направиш ще те обиждат по други начини. Ако и в двата случая ще те обиждат, по-добре е поне някой да ги смъмри тях.

Ако натрапниците ти не обръщат внимание на преподавателите и продължават да те притесняват, предложи на учителите ти да изпратят бележки на родителите на децата-натрапници, съобщавайки им, че децата им се държат неадекватно със съучениците си.

Ако учителите ти не правят нищо, помоли родителите ти да подадат жалба към директора или да говорят с учителите.

3. Да се изправиш срещу натрапниците

Тази точка е много важна. Знаем, че да се сблъскаме със ситуацията е сложно, защото много пъти жертвите ги е страх да не сгрешат. Нормално е да се страхуваш, че ще влошиш нещата. Освен това няма един единствен способ да се изправиш срещу натрапниците, но е жизнено важно да го направиш.

Ако не поискаш малтретирането да спре, е трудно да престане от само себе си.

Ще тярбва да използваш собствените си знания за конкретната ситуация, за да потърсиш онези начини за справяне, които смяташ за най-ефикасни.

За да се защитиш не е необходимо да правиш големи неща. Но винаги ще е необходимо да заявиш, че не си съгласен с това, което правят.

Има много различни начини да изразиш несъгласие. Според възрастта ти и начина ти на говорене ще го изразиш с едни или други думи.

Много е важно да кажеш на останалите (а също и на себе си) че това което ти правят е лошо, че не ти харесва, че не си доволен от това отношение и че мислиш да се защитиш и за това е нужно да предупредиш преподавателите и родителите си.

Колкото повече си повтаряш тези думи, по-сигурен ще ставаш, че това е вярно и ще ти е по-лесно да ги казваш  уверено и настойчиво. Ако кажеш нещата уверено на самия сабе си, ще увеличиш многократно шансовете си да ти обърнат внимание и натрапниците повече да не ти досаждат.

Ако понякога ти се случи точно когато натрапниците те притесняват да не знаеш какво да кажеш, може да ти помогне това да помислиш вкъщи за нещата които ще им кажеш, за да се защитиш. Помисли ги и си ги повтаряй на глас. Кажи ги като че ли ги казваш на тях. Може би тази практика ще ти помогне когато ти се случи нещо подобно.

За да се почувстваш по-добре в толкова трудна ситуация като училищния тормоз е важно да разчиташ на подкрепата и помощта на близки хора, които те обичат. Добре е да изразиш това, което чувстваш и което мислиш, защото ако извадиш на показ твоето недоволство и раздразнение и ги облечеш в думи, ще престанеш да го забелязваш като:  болки в стомаха, нерви, тъга и т. н., затова го разкажи на приятелите ти, братята, сестрите или родителите ти или го напиши.

В училище

Отивай на училище без страх и бъди себе си. Не е нужно да променяш нищо в себе си или това, което си. Кажи  каквото искаш да кажеш в час, опитай се да си прекараш колкото можеш по-добре и играй в междучасията на каквото ти харесва. Не се притеснявай, ако понякога си почти сам. В живота е по-добре да си сам, отколкото да бъдеш с хора, които се отнасят зле с теб. Сигурно много скоро ще откриеш, че има съученици с които можеш да се събереш и които се отнасят добре към теб.

Опитай се да избегнеш ненужни конфликтни ситуации. Затова отиди там, където има деца и учители, които могат да те видят. Събери се с онези, които се отнасят добре към теб.

Ако се приближат децата, които се заяждат с теб, остани спокоен и не се страхувай. Ако ти кажат нещо не им обръщай внимание. Казват ти го за да те притесняват. Ако те безпокоят им кажи, че не си съгласен с това, което правят. Оплачи се на учителите винаги когато е необходимо. На тях им плащат за да ти преподават и да те пазят. Това им е работата.

Много е важно да останеш спокоен. Децата, които тормозят обикновено чакат тези моменти, в които виждат, че други деца са особено уплашени или нервирани. Знаят, че ако си много изплашен най-вероятно няма да можеш да се предпазиш адекватно.

Ще откриеш, че е необходима малко смелост, за да успееш да кажеш на другите, онова, което мислиш за подходящо:

– Това, което правиш е лошо!
– Върни ми нещата!
– Мисля да те изказвам всеки път когато се приближиш да ме притесняваш!

Налага се да вярваш в себе си. Помни, че си невинен, имаш право да се защитиш и вътре в теб е всичко, от
което имаш нужда, за да спреш тормоза.

Запомни: Търси помощ от родители, учители и съученици. Около теб има хора, които могат да ти помогнат.

Съвети за родители

1. Изслушвай сина си или дъщеря си.

Сина ти има нужда да знае, че някой на света му вярва и го подкрепя. Тормозът не е лесна ситуация и създава
голямо страдание у жертвите. Подкрепата ви ще помогне много.

За съжаление много родители отричат проблема за училищния тормоз над децата им или омаловажават неговата значимост. Въпреки това гледането на друга страна пред сигналите, които би трябвало да ни поставят нащрек може да доведе до сериозни последици за здравето на децата ни и на връзката, която имаме с тях.

Онези деца, които не се чувстват изслушвани и родителите им не им вярват за тормоза могат в крайна сметка да скрият проблема. Проблем, който в дългосрочен план може да създаде сериозни вреди на самочувствието на детето като психосоматични проблеми, постравматичен стрес, тъга и в по-сериозни случаи самоубийство.

Когато децата ви ви разказват, че са обект на малтретиране или пренебрежение в училище, обърнете внимание на това, което обясняват. Следвайте някои съвети, които ще ви предпазят от допускане на често срещани грешки:

– Не поставяйте под съмнение разказа на детето си
– Не се опитвайте да омаловажавате разказа, като му казвате, че са детски работи
– Не му казвайте да се опита да се сприятели с натрапниците си
– Не искайте да се променя или да се „опита да се интегрира“. Със сигурност детето вече е опитало „да се интегрира“
и това не е било възможно.
– Не го задължавайте да посещава извънкласните дейности като рождени дни или екскурзии, ако не иска да отиде

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s