инж. Марин Любенов: Георги Марков е бил жертва на психотерор

Инж. Марин Любенов е работил като щатен сътрудник на Института за висша неврологична дейност и неврофизиология към Академията на науките в СССР. Това е закодирана институция, която от години се занимава с управлението на човешкия ум от разстояние и с моделирането на живия организъм. Той е един от героите в нашумелия сборник “Книга на тайните-4”, където неговата дейност е отразена под кодовото име Митя.

– Г-н Любенов, интервюто с вас от предишния брой предизвика огромен читателски интерес. В редакцията се обадиха и хора, които ви познават, и помолиха да продължим разговора си с вас. Нашите читатели искат да научат повече за експериментите, които са се правили в онзи закодиран институт, за който говорихме вече. Какво още можем да добавим? 

– Това, над което съм си блъскал главата, е дали наистина се упражнява някакъв психотерор над хората. По онова време никъде не се появяваше нито ред на тази тема. Вълнуваха ни много странни неща, които за нас, пък и за много други хора нямаха обяснение. Така например спомням си за един такъв случай. От Япония бяха внесени т. нар. “безшумни касети”. Значи, въртиш си касета, от нея не се чува нищо, но ти изведнъж от непоправим пушач ставаш противник на никотина. Но тези касети направиха бум и в самоубийствата, защото част от хората, които притежаваха такава касета, вече ги няма на този свят – самоубиха се. Тогава се чу за няколко много странни случая на самоубийство, единият от които на 12-годишно момче, в чийто дом имало такава касета. В Харков един мъж скочи от деветия етаж, като остави бележка след себе си: “Протестирам срещу живота в СССР”, а беше директор на завод – добре платен и много уважаван човек.

 

– Знаете ли подобни странни случаи на убийство или самоубийство на важни държавни хора?

– Нека да се върнем към убийството на сенатора Робърт Кенеди. Специалистите са констатирали, че убиецът Сирхан Бешар Сирхан се намирал в хипнотичен транс, когато е натиснал спусъка. Има и други доказателства, които говорят за това, че убиецът е бил програмиран за това убийство чрез психовъздействие. Чувал съм, че хипнозата и сугестията много често се използват от силите на КГБ за отстраняване на неудобните. Един от най-разпространените методи за ликвидация носел кодовото име “Светофар”. След човека, когото искат да отстранят, се изпраща “оператор”, който може да внушава мисли у друг човек. Той за няколко дни изучава подробно маршрута, по който обикновено ходи жертвата, и се залепва за него. В най-удобния момент, когато жертвата преминава през опасно кръстовище, “операторът” мислено тласка жертвата напред, внушавайки й, че свети зеленият, а не червеният светофар. И иззад ъгъла го връхлита кола с голяма скорост.

 

– Имате ли представа колко са жертвите на психотерора в България? 

– Съдбите на жертвите на психотерора си приличат като две капки вода. Лично не съм имал възможността да се запознавам с досиетата на такива жертви. Но мога да кажа какви са симптомите при атакувани с това оръжие хора. По-продължителното въздействие на електромагнитните полета на мощните генератори върху жертвата най-напред се отразява на сърцето – нарушава се неговият ритъм, в очите все едно че има пясък. Косите започват да капят, ноктите се чупят, атакуваният отслабва много бързо. Има кръвотечение от ушите и венците. Започва да се развива чувството за неподвижност на крайниците, пръстите стават студени като лед. А в самото начало на въздействието атакуваните стават необщителни и неразговорливи, затварят се в себе си, губят интерес към любимата си работа и любимата си половинка и към децата, ако имат такива.
– Имате ли представа как е действано при убийството на Георги Марков? 

– Да, имам. Досието на българските служби от Държавна сигурност за убийството на писателя-емигрант Георги Марков през октомври 1978 г. беше предоставено на института. Запознат съм с него. Опити за убийството на писателя са правени 4 пъти. Преди това Тодор Живков е поискал съдействие от КГБ. Молбата му е била на всяка цена да се затвори устата на този човек. Центърът в КГБ откликнал на молбата на Живков и му предоставил, както и на Държавна сигурност, някои образци от арсенала на центъра в Москва. Те са били изпробвани в тайните лаборатории на КГБ. Крючков лично е одобрил назначението на генерал Сергей Михайлович Голубев от управлението КПГУ за връзка с българската Държавна сигурност. Първите три варианта били разработени за отравянето на Георги Марков, за която цел в лабораторията била подготвена специална отрова. През 1978 г. Голубев четири пъти пътувал до България, за да обсъди с Тодор Живков плана и да помогне на българските си колеги да се подготвят за серия от премахване на емигранти, които плюят против България и лично против Тодор Живков. Първата мишена на тази операция трябвало да е Георги Марков, който тогава живееше в Англия.

 

– Но вие говорите за четири опита за убийството на писателя? 

– Именно. Първият опит бил по времето, когато Георги Марков пътувал за една седмица за някакъв празник на Континента. Агенти на ДС влезли в дома му и намазали повърхността на някои от мебелите с отровата, за която специалистите от КГБ твърдели, че е смъртоносна. Попадайки върху кожата на човека, тя прониква дълбоко в организма и постепенно унищожава вътрешните му органи, поне така твърдели специалистите, които приготвили отровата. И най-важното, отровата не оставяла следи, нямало да могат да я открият в отровения организъм, каквито и изследвания да правят. Нищо подобно не се случило с Георги Марков. Той си бил жив и здрав, ходел си на работа и не му личало, че в кръвта му тече смъртоносна отрова. Агентите на ДС направили и втори, и трети опит да отровят писателя, като променили състава на отровата и я намазвали последователно по дръжките на вратите и по книгите, с които работел Марков.

 

– Искате да кажете, че всичките тези опити за отравяне не са причинили нищо на Георги Марков?

– Не знам. Може да се е почувствал зле, може да е ходил в болница, това не ми е известно, но е останал жив. А това никак не се харесвало на Тодор Живков. Тогава Крючков за пети път пътувал до София, за да работи заедно с ДС по нов план. По молба на Голубев представителите на КГБ във Вашингтон купили няколко чадъра и ги изпратили в центъра. Там им сменили железните пръчки, като във върха поставили миниатюрна метална капсулка с много силна отрова, получена в лабораториите на КГБ. Острият връх на чадъра много лесно можел да се забие в някоя част от човешкото тяло и да остане там. Както всъщност е станало…
– Знае ли се кой е човекът, който е убил с чадър Георги Марков? 

– Знае се, че генералът е взел чадъра със себе си и го е занесъл в София, където инструктирал убиеца как да го използва. Доколкото си спомням, този убиец имаше кодово име и той беше “Еми”.
– Доколкото стана известно, опит за покушение е имало и на друг един български емигрант – Владимир Костов. Какво ще кажете за това? 

– Убийството на Владимир Костов е трябвало да стане по същия сценарий. Имало е такъв опит в Париж, но той е бил неуспешен, защото лекарите са успели да извадят капсулката още преди отровата да е навлязла в кръвта.

 

– Напоследък се появиха съобщения за създаването на лъчевото оръжие, което може да порази човека на разстояние стотици метри. Можете ли да коментирате? 

– Аз не знам кой знае колко за този вид оръжие, но онова, което съм чувал, е много страшно. Мощният импулс от светлина предизвиква загубата на ориентация, силно повръщане, нетърпимо главоболие и лишава жертвата от възможността да се съпротивлява. Имаше случаи на убийства с портативен излъчвател, но убийците така и не бяха разкрити. Беше доказано, че при тези убийства е използвано специално оръжие от разстояние. И по-точно – инфразвукови вълни. Те се характеризират с висока проникваща в организма способност, разпространяват се на далечни разстояния, без да намаляват силата си. По този начин нарушават дейността на мозъка, на сърцето и на храносмилателните органи. При повишена мощност възникват силни болки, настъпва внезапна слепота, възможен е и смъртен изход. В лабораториите на един от академичните институти се опитаха да направят безкръвна, вътречерепна операция с помощта на ултразвуков излъчвател. Неговите размери са около един диаметър, колкото копче на риза. С такова “копче” може да се “бръкне” в човешкия мозък и човекът ще си отиде от този свят или ще остане пълен идиот. При това на главата му няма да има абсолютно никаква следа от намесата на лазера. Мога да кажа само едно – органите на реда са много назад в познанията си за тази атака на пси-оръжието. Те много добре познават метода на убийството с предмет по главата, който се използвал още в каменната ера. Но електромагнитният лъч, който предизвиква например кръвоизлив в мозъка, ще постави на колене и най-големите криминалисти.

Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА

Източник: http://www.blitz.bg/article/3469

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s